Дали е минало, настояще или бъдеще? А има ли значение всъщност за мен, за теб или за тях?
Къде сме сега, някъде или никъде? Търсим се из дебрите на незнайното и сякаш за първи път те виждам ясно.Виждам слънчев лъч, способен да заслепи всекиго с яркостта си..Виждам един безкраен поток от етерна енергия, но аз нямам място там.Както ин и ян съществуват, така ние сме определени от тъмнината и светлината.За мен ти си моята светлина, за теб аз съм тъмнината.
Водим се през танца на вселените и световете, търсейки пътя и разбирането един към друг.Понякога ни се струва непосилен товара, който носим, друг път сме готови да поемем същия товар на плещите си сякаш е перце.Но, бидейки в този танц не търсим ли симбиозата му, или не осъзнаваме че тя винаги е била там? А, сякаш ако винаги е била там ние се връщаме в изходна позиция.Сякаш всичко, което се случва е насън, а не е напълно изживяно.Ала, ако не е напълно изживяно, значи няма край.Нима вариантите за край са безкрайни? Това не е ли парадокс? След като няма край, защо има начало, всъщност имало ли е начало въобще или сме започнали от там, откъдето преди не сме довършили....Къде, обаче, е преди? Там ли е където строяхме себе си? Или там където се разрушихме? Там ли е където обикнахме, или там където се угасихме един друг?
За пореден път палим свещта на преди, осланяйки се на сега.Ала приятелю, ние никога не осъзнахме че тази свещ никога не е изгаснала.Тя гори в нас за вечни времена и никога няма да спре да гори.Ех, тогава, дали е минало, настояще или бъдеще? И има ли значение за мен, за теб или за тях?
