Ти направи ми услуга, разрушавайки вярата и погледа ми върху много от нещата в живота.Ти накара ме да се питам коя съм.Ти загуби завинаги, но в загубата ти ме събра! Благодаря ти че си това, което си.Винаги съм вярвала че не мога да мразя никой и че не си заслужава, но най-накрая успях донякъде да изпитам и това чувство, за да оценя обичта по-силно отпреди.И не, не те мразя, аз не мога да мразя.
Но се научих.
Да прощавам.
Да преживявам.
Да се оставям на това, което е в мен да ме владее.
Да оценявам всяка мисъл, миг и чувство.
За да се променя.
За да продължа да обичам.
За да вярвам.
За да намирам своето слънце.
Искрено се надявам да забравиш дори че дишам.Забрави вече!
Все пак Ти си Аз, нали така?
