Живота кратък е, ала един
Понякога сбогом е до болка познато
Прах от пламък през комин
На душица с искрица перната
И някак взираме се в луните и слънцата
Търсейки частица светлина
Утеха в морето от лицата
На сивите, уморени тела
Ден след ден, година след година, ни преследва
Играейки с нас проста игра
Дали обаче мъдрост във нас се прокрадва
Не зависи само от възрастта
Гордост е най-нечовешката грешка
Преследват ни нейните сенки на изминали беди
Човек ли ще останеш или пешка
Застинал на тез' прогнили греди?
Защо стени тухлени цял живот всеки строи
Кули въздушни и мними мечти
Няма и един да се открои
Всички сме с покварени души
Понякога сбогом е до болка познато
Но сякаш е необходимото зло
Всичко друго е казано, писано и изпято
Тъй че, върви си по пътя с добро!
