Интересно нещо е постоянната, натрапчива мисъл, която възприема форма понякога по най-неочаквания начин.Същевременно през цялото мисъл-действие си я усещал как се въплътява.Колкото повече земни години минават от живота, толкова повече разбирам как мисълта-форма е феномен, който трябва все повече да осъзнаваме и възприемаме като изключително важно парче от всеобщия интелигентен пъзел.Все пак още преди самото действие да е било осъществено във физическия свят, то е осъществено в мисловния.Това само по себе си трябва да е предпоставка за внимателно боравене с материя, която е от съществено значение за всички нас и нашето добруване.В този ред на мисли, наскоро се удивих какъв невероятен наниз от събития доведе до осъществяването на нещо, което отдавна витаеше из съзнание и подсъзнание.
Ала, сякаш още по-странно да бъде някак започнах да изпитвам свобода, неосъзната до момента.Сякаш всичко се случва за първи път и сякаш започвам наново живота.Колко необичайна, но успокояваща е тази мисъл.И колко потенциал се крие зад нея.Най вече,когато един цикъл приключва,отваря врати,които винаги си знаел че са там,но някак си се чудел дали не си въобразяваш за тяхното съществувание? Това цели да покаже нещо, отвъд човешкия взор,бита и ежедневието на всеки един от нас.Както и всеки от нас преценява сам за себе си какво точно "вижда" в този момент.Просто невероятен факт, но факт.
Следва объркване и борба на съзнанието да влезе обратно в коловоза на наложеното обществено статукво.Ето това вече е преломния момент за съзнанието на индивида поел по пътя на анализа.Ще се върне ли в статуквото или ще изследва новото? Веднъж превел се по този път, възможността няма да се повтори, сценариите са много,вариантите безкрайни,а времето за земен живот- кът.С други думи, точно този вариант, в точно този момент няма да се повтори.
Шансът е сега за обръщане на взора към новите хоризонти.Новото начало е клише, изтъркано от употреба.Мисълта-форма,обаче не е.
