По пътя на живота си вървя
Ех, че причудлива, изпълнена с пъстрота пътека
Понечих аз да се обърна
И о чудо, слънчев лъч обличаше поредните дървета
Обсипани с цветя поляни, малък ручей наблизо весело играе
Картината духа превзе ми
Сякаш въздуха наелектризиран е
Вървя напред, но накъде не зная
Някъде срещам се и с чуждите души
Безкрайни вселени в нашата вселена
Истински ли са, сън ли са...не знам какви
Там и тук, тук и там сме аз и ти
Вървя по пътя на живота
Неописуемо красив
Колко малко трябва на човека
В живота си да е щастлив?
