- Здравей- загуби се някъде.По едно време мислех че съм си въобразила твоето съществуване.
- Здравей и на теб - рече - не съм се изгубила, аз винаги съм била'тук', но ти не го разбираш.
- Но, кажи ми, къде е това 'тук'?
-'Тук' е особено понятие за всеки един.Аз го разбирам така - 'тук' означава в теб.Аз живея в теб, така, както ти живееш в мен.Няма разделение, защото силата, която ни води е по-висша от нас.
- Каква е тази сила, пак ли ще ме отвеждаш към филосфиите си за любов?
- Любовта не е философия.Любовта е всичко.Силата, която ни движи, силата, която ни разрушава.Любовта може да ти поднесе всичко на тепсия, както и да ти го отнеме.Но, кое е това всичко ще ме попиташ сега.
- Права си, кое е всичко?
- Всичкото е като 'тук'.Отново стигаме не до колективното разбиране, а до индивидуалото.Видиш ли, когато се движиш с любов в сърцето, начина по който виждаш 'всичко' и 'тук' е различен от начина по който виждаш 'всичко' и 'тук', когато тя липсва.Изначално, всеки един я носи в себе си, но с времето повечето забравят за нея, докато тичат покрай руините на живота си.
Любовта е сила.Тя е прошка, тя се съдържа във всичко видимо и невидимо около нас.Ако отидеш на поход в планината и искаш да достигнеш върхът, ще низвергнеш ли потта на усилието? Ако учиш чужд език, но ти е трудно, ще се разсърдиш ли на гражданите на тази страна с този език, защото ти е трудно?
- Не- рече ти
- А, тогава, кажи ми, защо отричаш моето присъствие в твоят житейски път? Можеш ли да сложиш граници на любовта, така както слагаме физически граници? И всъщност това не ни ли ограничава в по-голям парадокс? Да ограничиш етера, значи да заплюеш собствената си душа и развитието й.Нека позволим на неуловимото да се слее с уловимото.
- Но, как да се науча? - отново ме попита ти, знаейки в себе си отговора.
- Вече знаеш отговора на тази въпрос- не е нужно да го търсиш в други.Първо трябва да го намериш в себе си.Вгледай се в бездната си и я обикни, в момента в който я обикнеш и приемеш, ще откриеш любовта.Всеки един знае това.Да обикнеш тъмнината си е като да откриеш ин и ян.Нито една част от същността може без другата.Много ни учат, че трябва да отритнем тъмната си страна.Ала всъщност, ние я потъпкваме до такава степен, че тя прави всичко възможно да излезе с гръм и трясък.Като укротяване на опърничавата, само че метафорично.Ние имаме нужда от нея, за да навигираме в този луд и красив сам по себе си свят.
- Хм, това което всъщност казваш е логично.Винаги съм мислела, че за да опозная себе си, трябва да приема себе си, дори в най-мрачната си его форма на Аз-ът.
- Така е, и все повече ще го разбираш, веднъж поела по този път.Все пак, нека не забравяме че обиквайки тъмнината, ти не й позволяваш да вилнее и руши.Ти й позволяваш да съществува в покой и хармония със светлината.И в този преломен момент ти преоткриваш Любовта.А, повярвай ми, тя винаги е била "там".Само че сега, преминали през тези осъзнавания заедно, тя вече е твоето "тук".
- Вярвам ти! Тук е.
