Унил и празен е света
А ти си все така далеч
Питам се какво направих, за да е така
Няма ли да свърши веч?
Толкова тъгува се изтъгува, че дори не помня и защо
Огромна тежест тегли ме незнайно накъде
Дишам, ала за какво?
Душата плаче, някой да я отведе
В далечни земи с пъстроцветни поля
Земи на шепот и мечти
Земи с безкрайна красота
Земи с всичко всякаш...почти
От тях остана само блян в безмерното поле
С очи невиждащи, изгубен слух
Съвсем забравила какво ли ме зове
Оставам в плен на нечий дух
