В коя вселена се намирам? Ти в коя си? Въобще съществуваме ли или сме някакви проекции ? Коя нишка си ти - тъмната материя или светлината? А аз коя съм?
Дуалността на този физически свят обърква синхроничността ни.Тя липсва.Тук липсва. Дали просто не преминахме отвъд портала на екзистенциалността?
Това изкуствено създадено мироздание има своите пробойни.Колкото и да е многопластово, и колкото и да е парадоксално...Ще видим пробойните, тогава когато просто спрем да съществуваме и наблюдаваме процеса.Неутралността предлага само едно нещо - обективност.Лутането в крайности е загуба на време и макар времето да е илюзия, ние все пак сме избрали точно този момент да сме тук.Нека никога не губим зрението за цялостта на съществуванието, бидейки поробени в безумството на конкретната линейност!
Толкова сме с(вързани) с всичкото което е - че някак цялостта ни пробужда от летаргичния сън, в който сме се унесли в това измерение.Това е да сънуваш с отворени очи- но къде сънуваш, кого сънуваш и кога сънуваш? Буден ли си в съня си или подсъзнанието ти е под ключ, управлявано от главния компютър на матрицата- етера?
Етера или матрицата избра вселената? Коя е вселената? Особеното проглеждане в чуждите вселени намира ли нашата или ние намираме чуждите? Толкова въпроси, с толкова безкрайни отклонения от различни нива на развитие...
Симбиозата на всичкото което е е удивителна.От една сложна наглед, ала всъщност проста химическа реакция, произлиза цялата ни позната система, из която танцуваме и ние.Всеобхватността на целостта ни движи в точната посока, в която сме си отредили.Съзнанието ни е прецедента на химическата реакция- красотата на вселенския ни мир.И точно това е безкрайно успокояващо- безкрайността.
Истинския въпрос е - какво значение има всичко, когато всъщност значението е лишено от смисъл....
