Да те ругая, да те обичам или да отворя очите си в друг свят? Кое е видимото за мен? Кое е невидимото за теб? Кое е сблъсъкът между нас?
Липсата в тишината на празното пространство или уюта на тъмнината....
И не мога и за миг да заобиколя нужното, защото оставям ненужното само.Вече няма вътрешна борба, няма униние, няма съзерцание, няма неугасим пожар, просто няма нищо.В нищото се ражда всичко, обаче.Означава ли това че за първи път от еони, най-накрая ще достигна красотата на съзидание? Ще открия ли това, което не търся в началото на безкрая? Не зная.Ала и не искам да зная.И това е най-спокойното вълнение на съзерцанието.
Тишината.
