ПРОЩАЛНО
Вървиш по пътя на живота
Без посока и мечта
Сякаш поел си към Голгота
Преди да си достигнал до целта
Спираш тук и там
Оставяйки парченца от своята душа
Повярвай ми...аз знам
Какво е чувството за самота
Някога слънцето огряваше небосклона
Яркостта му щеше да ме ослепи
Но кацнала бях на върха на клона
Когато падна мрак и ме уби
Бродех в тъмнината
Търсех слънцето из всички светове
Но това е тегобата
На безнадеждните ни ветрове
Жива съм,ала светът във мен умира
С всеки следващ дъх
Спирка следваща прощална
И тъй...докато се превърна в мъх
