Къде си се скрила надежда,
търсим те цял живот
всичко до тебе се свежда,
до завещания за всеки кивот
Имаме толкова планове и мечти,
ала живота отнема ги от нас...
Кажи ни кога и къде ще се появиш
да бъдем там в уречения час?
И ....Ето,сякаш прокрадваш се в очите насълзени
в плахите усмивки и протегнатата ръка
в страните меланхолични,но засмени
в сивото утро,та чак до вечерта...
Тази надежда е по-мечтана от самата мечта,
всеки казва че тя не умира,
среща се някъде по пътя с любовта
и в сърцата припряно пулсира...
Свети в тъмата,по-ярко и от звезда
в най-мрачната гора води нашите души,
ние сме твоите загубени чеда..
Къде си скъпа Надежда,ела...и ни намери!
