Вървя сама по плажа
Вятъра песен морска пее
С отвращение си спомням за паважа
Там где мъка и тъма вилнее…
Обикалям отново през нощта
И тъга ме стиска здраво във ръка
Пронизва ме дълбока болка във гръдта
И незнайно накъде ме движат моите крака
Някъде в небето се намира моята звезда
Тя, незрима ще потъне в мрака
Ще пусне диамантена сълза
Защо ли нейната магия умря и недочака…?...
Една-единствена комета би преминала оттам
Нейното небе би озарила
И света би бил кат’ нивга ням
Щом тъмнината, кометата ще да е заменила
...
